Тръмп се нуждае от изход във Венецуела

Авторът е старши теоретичен помощник в Центъра за стопански и политически проучвания и професор в университета в Денвър

През последните четири месеца президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп подреди най-голямото разполагане на американска военноморска и въздушна мощност в Карибите от десетилетия. Той упрекна президента на Венецуела Николас Мадуро, че подхранва интернационалната търговия с опиати и изпразва пандизите в страната, с цел да изпраща жестоки нарушители в Съединени американски щати. Той е наредил смъртоносни удари против хипотетични кораби за трафик на опиати, предупреждавайки, че сухопътните интервенции могат да дойдат по-късно. Съобщава се, че той е сложил на Мадуро ултиматум, изисквайки той да напусне страната до предишния петък.

И все пак Мадуро остава в Каракас. Chavismo — придвижването, учредено от неговия наставник Уго Чавес — има дълга история на опозиция против опитите на Съединени американски щати да го изгонят от власт. През 2019 година първата администрация на Тръмп наложи осакатяващи петролни наказания, призна водач на опозицията за легален президент на Венецуела, блокира активи за милиарди долари и през 2020 година реалокира военни кораби покрай крайбрежията на страната. Вместо да отслаби Мадуро, този метод на оптимален напън му разреши да консолидира още повече властта и да потисне несъгласието.

От години ястребите на външната политика на Съединени американски щати твърдяха, че оказването на по-голям напън върху Каракас – посредством стопански наказания или опасност от мощ – би довело поддръжката на военните за режима до колапс. Тази тактика още веднъж се провали, оставяйки нейните поддръжници да приканват за по-нататъшна ескалация. Това рискува да въвлече Съединени американски щати в нескончаем боен спор с евентуално големи човешки разноски.

Останалата част от света има интерес да попречи на Съединени американски щати да стартират война в Латинска Америка. Време е основните заинтригувани страни, в това число европейските и районните държавни управления, да оказват помощ за постигането на съглашение, което заобикаля изпадането в пълномащабен спор. Това би трябвало да отговори на двете опасения, които Вашингтон твърди, че са провокирали тази ескалация: присъединяване на Венецуела в търговията с опиати и високите равнища на противозаконна миграция.

Каквото и да мислите за тактиката на Тръмп за битка с опиатите, разрастването на незаконни мрежи, ангажирани в транснационалната търговия с опиати, е световен проблем, който е директно обвързван с пристрастяването, гибелта и насилието в западното полукълбо. Опитите да се оправят с това посредством фокусиране върху една страна пропущат гъвкавостта на тези мрежи. Латинска Америка се нуждае от районна тактика за опълчване на търговията с опиати – и Венецуела би трябвало да бъде основен участник.

Преди повече от две десетилетия Чавес натисна носа си на Съединени американски щати, като прекрати съдействието с Агенцията за битка с опиатите и насърчи съюз с колумбийските партизани. Сега Венецуела би трябвало да се съгласи да възобнови съдействието със Съединени американски щати за битка с опиатите като част от районна тактика. Мадуро също по този начин би трябвало да се откаже от всевъзможни връзки с нередовни въоръжени групировки като Армията за национално избавление (ELN) и да си сътрудничи с други районни държавни управления за разтрошаване на незаконни мрежи, поощряване на демобилизацията и справяне с първопричините за въоръжените протести.

Всяко съглашение би трябвало също по този начин да се занимава с незаконната миграция. Икономическият колапс на Венецуела сред 2012 година и 2020 година докара до всеобщо изселване. Това се трансформира в районен проблем: Колумбия е дом на близо 3 милиона венецуелци, напуснали дома си през последното десетилетие.

За да се спре това, би трябвало да се разреши на стопанската система на Венецуела да се възвърне. Това ще изисква преустановяване на глобите, които попречват продажбата на нефт, неговия главен експорт, на международните пазари и спомогнаха за задвижването на най-големия документиран стопански колапс в спокойно време в международната история. Това значи също по този начин да се разреши на държавното управление на Венецуела да си възвърне достъпа до многостранно финансиране и техническа помощ от МВФ, Световната банка и Междуамериканската банка за развиване.

В подмяна Мадуро би трябвало да се ангажира с незабавни политически и стопански промени. Първо, той би трябвало да освободи всички политически пандизчии и да сътвори самостоятелен орган за наблюдаване на човешките права с интернационална помощ. Той също по този начин би трябвало да назначи надеждни непартийни бордове, които да ръководят централната банка и петролната промишленост.

Като венецуелец, който е прекарал години в проучване на това по какъв начин Чавес и Мадуро пропиляха най-големия петролен взрив в историята на нацията, заличиха демократичните институции и грубо преследваха опозицията, бих желал да видя Мадуро да си събере багажа и да си тръгне. Но знам, че външните опити да бъде отхвърлен от власт в последна сметка навредиха на венецуелците повече, в сравнение с режима. Време е за по-реалистичен метод. Вместо да не престават да изискват той да напусне в този момент, Съединени американски щати и техните съдружници би трябвало да упорстват за същински демократични промени, които разрешават на опозицията на Венецуела да взе участие свястно в политическата система.

Да, Мадуро загуби и по-късно безочливо открадна президентските избори през 2024 година Във всяка демократична страна той би трябвало да се откаже от властта. Но Венецуела не е народна власт и съществена причина за кротичък либерален преход е построяването на институции, способни да подсигуряват плурализъм, съществени права и взаимно битие. Това ще изисква нови безпристрастни изборни органи, интернационалните наблюдаващи за идните локални и районни избори и надеждни гаранции за свободата на изложение и политическо сдружаване. Подобни постепенни ходове са по-склонни да отворят изпълним път за демократизация, в сравнение с настояването за незабавна промяна на режима.

Много се обмисляше, безрезултатно, опитът да се построи причина за Мадуро да напусне властта. Но действителността е, че този, който се нуждае от излаз в този момент, е Тръмп. Външнополитически ястреби се пробват да го вкарат в ъгъла в спор без достоверен край. Но има и различен път: договорка, която дава отговор на основните условия на Съединени американски щати, форсира демократичните промени и оказва помощ на двете народи да се измъкнат от евентуално опустошителна война.